02.09
През лятото силно нагретите бетонни и асфалтови повърхности, масивните повърхности на фасадните стени, които акумулират топлина, горещите метални покриви и покривите от изкуствени материали предизвикват неблагоприятни климатични условия в големите градове.
Усещането за свежест в града може да бъде почувствано само във все по-малкото паркове и зелени площи. С приемането на този непрестанно нарастващ проблем мисленето на урбанисти и проектанти бавно започва да се променя.
В много европейски страни се променят наредбите относно създаването на нови зелени площи. Те поставят условия за задължително обособяване на зелени площи при строителството на нови сгради. В някои страни е предвидено изискване за компенсиране на зелените площи, използвани при застрояването. Зелените покриви връщат част от застроените зелени площи. Но как могат да бъдат възстановени зелените площи, превърнати в пътища и паркинг зони? Една от възможностите е да се строят подземни гаражи с озеленен покрив. Освен това, когато се планират и строят околовръстни пътища, те се оформят със зелени площи. Така остава най-трудната задача – фасадите.
В България се срещат някои озеленени фасади, но те са се появили не като мярка за намаляване на пренагряването, а за по-приятен вид и синхрон със зелената среда, в която се намират.
Фасадите по принцип могат да бъдат озеленени по няколко начина:
- Фасади, засенчени от независимо растяща растителност,
- Фасади, по които растителността се катери или спуска,
- Фасади, при които растителността е неразделна част от фасадата – т.нар. „жива фасада”.
Последната опция е най-интересната, въпреки че е най-взискателната и затова относително рядко се среща.
Има различни начини за създаване на „жива фасада”. Разработени са няколко системи за „живи стени”. Растенията могат да бъдат засявани в специални модули, които се монтират на повърхността на фасадата, или пък могат да бъдат насаждани в „джобове” на многопластови мембрани. Модулната система е предварително подготвена и затова монтирането й на фасадната стена е относително лесно за изпълнение. Живата фасада, при която растенията израстват от мембраните, е много по-естествена, въпреки че монтирането й отнема повече време. Различните, защитени от разделяне пластове на устойчиви паропропускащи мембрани се монтират на носеща подконструкция, която позволява на кореновата система да се разклонява и да задържа субстрат и вода.
И в двата случая напояването се извършва чрез водна система, която се пълни от контейнери с остатъчна дъждовна вода.
Във всички случаи – независимо дали растенията са неделима част от фасадата или са монтирани на нея с малко разстояние от самата фасада – фасадата трябва да функционира безупречно, през зимата и през лятото, когато климатичните условия са неблагоприятни. И в това приложение, топлоизолацията от екструдиран полистирен FIBRANxps – изолацията, която защитава там, където другите изолации не могат, е отново най-добрият избор.
ideata e strahotna, kolko li struva da se podarja tova?
Dokolkoto znam givi fasadi ima navsiakade v Skandinaviya
, a kolkoto do tova dali naistina moge da se osashtestvi v BG – po skoro ne 
baro, Идеята е не само интресна, но и много полезна. Доказано е, че подобно приложение подобрява вътрешния комфорт на жилището както през зимата, така и през лятото не само понижавайки разходите за отопление, респективно за охлаждане, но и значително намялава външния шум. Растенията по фасадата също така спомагат и за повишаване на цялостния комфорт на жилищната среда. От една страна чисто естетически, от друга те предпазват пренагпяването на различни части от сградата и не позволяват последващото отделяне на топлина. Улавят също така голяма част от финния прах във въздуха и не на последно място са основен източник на кислород и преработването на въглеродният диоксид.
Поддържането на подобна фасада, както е отбелязано в статията, може да ни излезе и без пари, ако за поливането на растенията се използва водна система, захранвана от контейнери с остатъчна дъждовна вода.
Drum, Не бих бил толкова голям скептик за България. Дори съм бил жив свидетел на подобни фасади, предимно от вида с растителност, която се катери или спуска по фасадата. Но дори и другия вид на истинска жива фасада, тя до голяма степен е разновидност на окачените фасади. При тях се изгражда модулна система със специални клетки, в които да се засадят растенията. Тези клетки може да са различни – да съдържат истинска почва (по-рядко) или да със специални мембрани, в които растениято могат да се засадят. Всичко това обслужено от водна система. Така че да си пожелаем да видим и подобна реално изпълнена жива фасада в скоро време. А това до известна степен си мисля, че е и предизвикателлство към ландшафтните архитекти. Ще се радвам ако някой знае къде има подобни хубави примери да изпрати снимки или поне координати.